Thursday, March 8, 2007

Светлата страна или по-оптимистичен поглед върху живота.




Наливай, наливай. Но нека не прелива. Остави малко място за разредителя. Кой пие без разредител? Ако го пиеш чисто или ще ти загорчи, или ще си опариш гърлото. Всеки да го разбира както си знае. Аз просто не го пия чисто. Преглъща се по-лесно и можеш да поемаш по-големи глътки.
Стоп! А, наздраве!
Та за какво си говорихме? А да - светлата страна на нещата. Какво разбирам под "светла страна"? Имам предвид моментите, които не искаш да свършват, моментите, когато си казваш  “О, миг поспри, ти си тъй прекрасен!” и душата ти се изплъзва от ноктите на дявола към далечните звезди... Един такъв момент има силата да заличи, макар и само за известно време, негативните мисли, които може би са се лутали из главата ти, ако си объркан пубертет между 13 и 18. Но нека не се поддаваме на предразсъдъци. И Вие, драги родители, съдебни заседатели често изпадате в мигове на отчаяние. "Миг" не е подходяща дума. Защото "мига" е времето, за което в Света умират трима души, а "мига на отчаяние" твърде често се равнява на хиляди изгубени животи.
Още една голяма. Пак същата пропорция. Абе защо не замезваме нищо? Кой го пие без мезе? Ако пиеш без да мезиш, ще те заболи главата. Резни малко пастърма. От оная, дядовата.
Стоп! Наздраве!
Та кажи ми сега, струва ли си да седиш и да се вайкаш за неща, които така или иначе са се случили? Каквото и да правиш, колкото и да го мислиш и твоят "миг" ще дойде. И ти ще отпътуваш с другите двама и тогава вече идва истинския проблем: Ами ако тези двамата са скучни? Приятелю, казвам ти, няма нищо по-лошо от скучната компания. Всичко останало са формалности.
Пак...разредител...мезе...какво остана? Къде е компанията? Абе кой пие сам? Ако пиеш сам, това означава, че си се отдалечил от "светлата страна" и се самосъжаляваш за нещо, което вече е факт и не можеш да промениш. Или просто си сам и ти се пие. И в двата случая, приятелю, намери с кого да си кажеш едно "Наздраве!".


                                                                От: Румен "Vendo" Манев

Песимистичен поглед върху живота




18 години и началото на края започна. 18-ия ми рожден ден беше най-очакваното събитие в живота ми, а предполагам и на много други хора е било и все още е. Но какво печелиш от това? Човек с нетърпение очаква да свърши училище и да навлезе в същинската "борба", а когато това стане, е готов да даде всичко за да върне безгрижните си ученически години. Готов е да даде всичко за да изпита пак нищожните проблеми на ученика. Човек разбира колко е ценно нещо, едва когато го загуби. И тук не става въпрос само за младостта. Дом, препитание, дрехи, приятел, гадже...Хората са едни от малкото космополитни животни, наред с хлебарките. Приликата може и да е по-задълбочена, но в случая идеята е, че човек свиква с всякакви условия на живот. Затова и е оцелял толкова дълго време на Земята. Постепенно човек свиква с нещата, които го обграждат и започва да ги приема за даденост. По този начин се губи стойността и чара на иначе простите и красиви неща. Когато се усети празнотата от липсващото парче, започваме да се самосъжаляваме.
Хората са нищожни и в същото време уникални създания. Знаят колко е гаден живота им, не осъзнават смисъла от съществуването си и в същото време намират сила да продължат напред. Превключили на автопилот, те се носят по течението и реагират само на ситуации, които ги засягат. Не се замислят за неща, по-дълбоки от месечната заплата, не гледат по-далеч от собствените си обувки. Те оставят тревожните мисли за другата част от хората, които от време на време се чудят "Абе аз, аджеба, какво правя тука?". Така или иначе всички са създания с посока, но без цел. Ако нечии живот е безгрижен и щастлив, то това със сигурност е само временно. След всяко възвишение е логично да следва стръмен склон надолу. Възможно е да се изкачиш на билото и да погледаш останалите под теб, но рано или късно ще стигнеш началото на склона и ще започне Голямото спускане. Твърдението ми е доказано дори във физиката. "На всяко действие има равно по сила противодействие". Познато? Каквото и да твърдят хората, баланс във Вселената има. Просто не е в наша полза.