
18 години и началото на края започна. 18-ия ми рожден ден беше най-очакваното събитие в живота ми, а предполагам и на много други хора е било и все още е. Но какво печелиш от това? Човек с нетърпение очаква да свърши училище и да навлезе в същинската "борба", а когато това стане, е готов да даде всичко за да върне безгрижните си ученически години. Готов е да даде всичко за да изпита пак нищожните проблеми на ученика. Човек разбира колко е ценно нещо, едва когато го загуби. И тук не става въпрос само за младостта. Дом, препитание, дрехи, приятел, гадже...Хората са едни от малкото космополитни животни, наред с хлебарките. Приликата може и да е по-задълбочена, но в случая идеята е, че човек свиква с всякакви условия на живот. Затова и е оцелял толкова дълго време на Земята. Постепенно човек свиква с нещата, които го обграждат и започва да ги приема за даденост. По този начин се губи стойността и чара на иначе простите и красиви неща. Когато се усети празнотата от липсващото парче, започваме да се самосъжаляваме.
Хората са нищожни и в същото време уникални създания. Знаят колко е гаден живота им, не осъзнават смисъла от съществуването си и в същото време намират сила да продължат напред. Превключили на автопилот, те се носят по течението и реагират само на ситуации, които ги засягат. Не се замислят за неща, по-дълбоки от месечната заплата, не гледат по-далеч от собствените си обувки. Те оставят тревожните мисли за другата част от хората, които от време на време се чудят "Абе аз, аджеба, какво правя тука?". Така или иначе всички са създания с посока, но без цел. Ако нечии живот е безгрижен и щастлив, то това със сигурност е само временно. След всяко възвишение е логично да следва стръмен склон надолу. Възможно е да се изкачиш на билото и да погледаш останалите под теб, но рано или късно ще стигнеш началото на склона и ще започне Голямото спускане. Твърдението ми е доказано дори във физиката. "На всяко действие има равно по сила противодействие". Познато? Каквото и да твърдят хората, баланс във Вселената има. Просто не е в наша полза.
No comments:
Post a Comment